Мит 1: Самосъжалението е знак на слабост.
Самосъжалението е безполезно. Много по-добре е човек да се стегне и да не хленчи за несгодите, които му се случват в живота. Всъщност, само силният човек може да признае пред себе си – да, в момента съм на дъното и това ме прави нещастен. Да се вдигнеш от въпросното дъно – ето това изисква истински кураж. Кой е правилният път? Ето кой – прости на себе си, не се само съжалявай, поеми дълбоко въздух и след това започни да търсиш решение.
Мит 2: Всичките ти несгоди произлизат от негативен начин на мислене.
Ето най-голямата заблуда на позитивното мислене. Според него, човек привлича добрите или лошите неща в живота с мисленето си. Отказали са ти позицията след интервюто за работа? Твоя е вината, трябвало е да бъдеш по-настоятелна и директно да пишеш на шефа на компанията. Всеки ден си вменяваш чувството на вина, превъртайки ситуацията отново и отново. Ето, че си се усъмнила в успеха си. Ето защо не те взеха на работа. Да бе, да
Мит 3: Поеми отговорност за живота си.Истината: можеш да поемеш отговорност само за нещата, които си способна да контролираш. Тоест, за своите постъпки. Още от ранно детство сме учени, че ако в училище те тормозят други деца, които не те харесват, вината е само твоя. Не. Ти решаваш как да се държиш. Как другите реагират на твоето отношение спрямо тях, това вече е тяхна работа. Те имат избор – да те третират добре или зле. Ти, разбира се, можеш да се опиташ да наклониш везните в своя полза – да подариш на колежката, която те мрази, картичка за рождения ден. Но ако тя продължава с тормоза и лошото отношение... е, тогава няма какво да правиш и се връщаме към точка 1 – не се самосъжалявай, защото си направила всичко възможно.
Мит 4: Контролирай чувствата си.
Помисли си за своята пра-пра-пра-пра-пра баба, която още живее в каменната епоха. Ето я нея, облечена в кожи, върви през гората и търси боровинки. Но боровинката горчи. Вероятно не е ядлива, а дори може да е отровна. А сега си представи, какво би било, ако твоята пра-роднина не може да усети вкуса й. Сигурно ще умре, след като изяде твърде много от „горчивите“ боровинки. Тогава защо смяташ, че трябва да се отървеш от горчивите и потенциално отровни мисли, въртящи се из главата ти? Точно както вкусовите ти рецептори те предупреждават за опасност, така прав ят и негативните мисли. Някой те е обидил? Няма как да не мислиш лошо за него или да не го заподозреш в нечисти намерения. Ти винаги ще си имаш едно наум и ще страниш от компанията му. Тези чувства не подлежат на контрол.
Мит 5: Няма неразрешими проблеми.
Еди-кой си се е развел, но е преодолял раздялата толкова лесно. Хайде, ти можеш също! Добре де, но това е еди-кой си, не ти! Не бива да се се срамуваш от факта, че не успяваш да се справиш толкова добре психически, колкото друг човек в същата ситуация. Възможностите ви все пак са различни. Нека той се постави на твоето място и тогава да видим дали ще се справи.
Заблудата за подобно мислене идва от факта, че хората сочат за пример само щастливите случаи. Нещастните остават незабелязани. А те са много, много повече. Да, много повече хора са страдали след развода си, отколкото тези, успели без проблем да продължат напред.
Много е просто. Ние искаме да притежаваме пълен контрол над живота си и не можем да приемем факта, че това е невъзможно. Ето къде идва ролята на позитивното мислене. Смеем се на предците си, които са викали дъжда с ритуален танц, но сега не правим нещо по-различно от тях. Вярата, че всичко ще бъде наред ако мислиш позитивно и се държиш по определен начин, е безкрайно вредна. Забрави за мъдрите цитати, за самообвинението, за това, че не си успяла да мислиш достатъчно „щастливо“. Това си ти, това е твоят живот и точно в момента, ти се справяш по определен начин, който е нито правилен, нито грешен. Горе главата!
